 Дейности
.
 Проекти
Образователна
 Културна
Издателска
Статия: Дойде ли време... да се събудим?!
Разказ: Разходка
Статия: Десет години АУС "Степаннос Ховагимян"
Статия: Нашите деца и нашите корени...
Изминаха се три години от поместените мои статии във вестниците “Ереван”, “Вахан”, “Арменци” и “Парекордзагани цайн” за създаването на легитимни обществени организации на арменците по градове, както и в национален мащаб по закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Получиха се единични положителни отзиви във вестниците, като някои отговорни господа казваха, че трябва да стане, но не сега – след няколко години или “когато му дойде времето”.
От 1-ви януари 2007 г. България вече е пълноправен член на Европейския съюз. Не зная дали дойде това време, ще трябва ли още няколко години – колко и изобщо какво да чакаме, за да не го направим или нещо ще загубим? Дори поместих и примерен устав на градско ниво в уебсайта на АУС “Ст. Ховагимян” (www.aus-bg.com), но досега не съм получил каквито и да са отзиви за устава.
Направих необходимото и раздадох лично такъв устав на председателите на църковни настоятелства, за да се обсъдят по градове, както и на председателите на софийските организации, но уви – отново мълчание. От тогава досега – вече три години – поставям този въпрос и на заседанията на Координационния съвет в гр. София. Но винаги не достига времето и все се отлага за следващото заседание и то в точка “разни”.
Но ето че се случи събитието с убийството на турския журналист Хрант Динк. Нашата “Арменска общност в България” трябваше да изкаже своя протест и да изпрати декларация /брой 4, 2007 г. в-к “Ереван”/ чрез външно министерство на турския президент, до министър-председателя на Турция, до външното им министерство и до Турското посолство в гр. София – да, но подписано и съгласувано от кого, къде и с какъв печат?
Видно е от заповедта № Р-16 / 21.02.2007 на зам.-министъра на България г-жа Емел Етем, че за членове на Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси имаме малка членска маса и са утвърдени само 4 софийски и 2 пловдивски арменски НПО, но не съществува нито една градска арменска общност от 13-те града в България.
Ето защо, най-малко поради тези факти трябва да се знае както за всеки град, така и на републиканско ниво, кои са легитимни организации и да се кореспондира с тях, както и с техните председатели.
Дори бих отправил предложение към Епархийския съвет, който предстои да се събере на заседание на 24 март т.г. да постави въпроса за създаване на легитимна арменска общност у нас в т. “Разни” от дневния си ред, за да се види какво е мнението на членовете му. Ако ЕС сметне за нужно, може да покани и представители на арменските ни медии, за да има яснота и публичност.
Уважаеми сънародници, отговорностите ни с всеки изминал ден се увеличават и трябва да се поемат от някого.
Март, 2007 София инж. Оник Пилибосян
|